Защо лечението на дисковата херния се оказва толкова трудно и успяват ли съвременните методи на лечение да я излекуват?
Преравяме отново здравните сайтове, за да видим как се лекува дисковата херния.
ЛЕЧЕНИЕ НА ДИСКОВА ХЕРНИЯ
Лечението на дисковата херния се основава на разбирането, че главният причинител на заболяването е ядрото, което излизайки от фиброзния пръстен притиска нерва и предизвиква възпаление и болка. Затова усилията за лечение на дисковата херния са насочени именно към предотвратяване на този допир чрез различни начини за въздействие. Ако хернизацията не е в посока на нервните снопове, то това не се смята за съществен проблем.
Започва се с консервативно лечение. Прилага се медикаментозно лечение и почивка на легло. Идеята е да се излекува възпалението на нерва. Изписват се НПВС-нестероидни противовъзпалителни средства и кортикостероиди под формата на таблетки или инжекции, които при дълга употреба имат странични ефекти. Ако медикаментозното лечение не помогне, се опитва терапевтично лечение. Прилагат се различни видове терапии- физиотерапия, кинезитерапия, мануална терапия, акупунктура, упражнения, озонотерапия и т.н. Целта най-общо казано е прибиране на диска, освобождаване на блокажа и укрепване на мускулатурата. Препоръките са да се избягват рискови движения, като навеждане, усукване, вдигане на тежести. Наместването е абсолютно противопоказно.
Лечението на дисковата херния изглежда професионално и поставено на научна основа. Дисковата херния обаче не минава току така. Както се казва, има хляб в тази работа. Ако има периоди на облекчение на болката, така може да се кара с години. Ако болката е нетърпима и не минава от консервативно лечение, се пристъпва към оперативно лечение. Подходите са няколко според местоположението и степента на дисковата херния. Ако дискът е много увреден се подменя с изкуствен. Какво да се прави, като се е докарал човек до това състояние. Лекарите ще направят това, което е необходимо, технологиите са много напреднали. Често се получават рецидиви или дискова херния на съседни прешлени, което налага следващи операции. В много от случаите болката така и не минава.
Сравнявайки мненията на различните специалисти обаче, откриваме съществени противоречия за лечението на дисковата херния. Едни смятат, че причината за неуспешното лечение на дисковата херния е недобрата квалификация на специалиста провеждащ лечението или терапията. Други смятат, че причината е в избрания метод на лечение. Терапевтите смятат, че лекарствата не лекуват дисковата херния, необходими са терапии. Невролозите смятат,че терапиите са опасни, необходимо е само медикаментозно лечение и почивка на легло. Някои специалисти препоръчват операции само в краен случай, тъй като се нарушава биомеханиката на гръбначния стълб. Преди това да се пробват всички възможни консервативни методи на лечение. Хирурзите пък казват, че медикаментозното лечение и терапиите не лекуват дисковата херния, а я усложняват и препоръчват оперативно лечение, колкото може по-рано, преди да са настъпили тежки увреждания на диска и на нерва. От това зависи успеваемостта на операцията.
Защо лекари и терапевти, обучавани по една и съща научна система, взаимно си противоречат? Откъде идват тези противоречия? Дали проблемът е в квалификацията на специалистите, в метода на лечение или е сбъркан цялостния подход към заболяването?
Продължаваме да разсъждаваме, за да видим дали ще намерим логично обяснение на случващото се.
В предишната статия стигнахме до извода, че вероятната причина за дисковата херния са разместените прешлени, които движейки се, оказват натиск върху диска и предизвикват хернизация на ядрото. Хернизиралото ядро от своя страна притиска нерва и го възпалява. Следователно, първопричината за възпалението на нерва е разместването на прешлените, а не хернизацията на ядрото. Да се опитваме да въздействаме върху ядрото, за да предотвратим допира му с нерва, без да променим положението на прешлените е нелогично. Методите на лечение правят точно това. Опитват се да въздействат върху ядрото и нерва без да променят положението на прешлените.
Какво се случва с диска по време на различните етапи на заболяването и какво въздействие му оказват съответните методи на лечение?
Когато дисковата херния е в начален стадии, ядрото е цяло. Допира на ядрото до нерва предизвиква възпаление на нерва и подуване. Подуването притиска още повече нерва към ядрото, което засилва възпалението и болката. Прилагането на медикаментозно лечение лекува възпалението на нерва, като намалява болката и отока, но не променя по никакъв начин положението на ядрото, а от там допира с нерва. Дори медикаментозното лечение да е имало положителен ефект, не след дълго възпалението и болката ще се появят отново. Затова терапевтите казват, че медикаментозното лечение не може да излекува дисковата херния, необходими са терапии.
Заедно с медикаментозното лечение се препоръчва почивка на легло, за да се даде възможност на организма да се самоизлекува. В начален етап на заболяването е възможно ядрото да се прибере от самосебе си, но движението на съответните разместени прешлени ще предизвика отново хернизацията му. За да се предотвратят нови форми на заболяването трябва да се обездвижат съответните прешлени. Затова трябва да се формира "правилен" двигателен режим, като се избягват рискови фактори. Така движението на проблемните прешлени ще се ограничи и мястото ще започне да се калцира. Такива случаи лекарите отчитат като успешно излекувана дискова херния. Затова някои от тях смятат, че предписаното медикаментозно лечение, почивка и спазване на двигателна хигиена са напълно достатъчни за лечение на дисковата херния.
Тъй като в повечето случаи ядрото не се прибира от самосебе си и болката не минава, се налага прилагане на различни терапевтични методи на лечение, като физиотерапия, кинезитерапия, мануална терапия, упражнения. Въздействието е основно върху мускулите, като някои групи мускули трябва да бъдат отпуснати, други да се засилят. По този начин се намалява натиска върху диска и това дава възможност ядрото да се прибере. Друг вид терапия, за която са измислени и специални уреди, е разтягане на гръбначния стълб. Целта е да се разшири междупрешленното пространство и по този начин ядрото да се върне обратно в диска. Според лекарите наместването е абсолютно противопоказно, особено в остра форма на заболяването. Това може съвсем да увреди възпаления нерв, което да доведе до инвалидизация. Затова лекарите казват, че терапиите са опасни и препоръчват посещение само при високо квалифицирани лекари-терапевти.
Възможно е тези терапии да облекчат болките, но когато терапиите приключат,не след дълго прешлените и мускулите ще заемат отново обичайното си положение, тъй като наместване не е приложено и промяна на положението на прешлените не е осъществена. Това създава същите условия, предизвикали дисковата херния. Друг рекламиран напоследък метод за лечение на дисковата херния е озонотерапията, при която се получава свиване на ядрото вследствие на инжектирания озон. По този начин ядрото се отдръпва от нерва и болката утихва. Когато ефектът на озона премине, ядрото отново се разширява, дисковата херния се обостря и терапията трябва да се прилага отново.
Ако първоначално ядрото е цяло и прилагането на медикаментозно лечение и терапии води до временно облекчение, повтарящите се движения на разкривените прешлени в един момент ще предизвикат разкъсване на ядрото. Така цялостта на ядрото се нарушава, прибирането на отделните парчета става невъзможно, а допира до нерва става непредотвратим. Така се стига до необходимост от операция за да се отстранят свободните парченца. Затова хирурзите смятат, че лекарствата и терапиите не лекуват дисковата херния, а я усложняват и препоръчват прилагане на новите методи на хирургия още в по-ранен стадии на заболяването, когато ядрото е още цяло. Методът се състои в това, да се източи част от ядрото с инжекция или през малък процеп да се отреже хернизиралата част от ядрото и се издърпа през тясна тръбичка навън. Липсата на част от ядрото намалява обема на диска, при което се губи поддържащата му роля. Това ще доведе до триене на хрущялните пластини на диска и натоварване на неправилно захванатите стави, което от своя страна ще доведе до възпаление и артроза на хрущялната тъкан и ставите.
Когато дискът е много увреден се налага неговата подмяна с изкуствен. Напъхването на изкуствен диск от твърд материал с правилна форма в разкривеното междупрешленно пространство ще създаде несъответствие, което ще доведе до рецидиви и ще избие в съседните прешлени. Така не след дълго се получава дискова херния на съседните прешлени. Терапевтите отчитат това като нарушаване на биомеханиката на гръбначния стълб и препоръчват да се прибягва до операция само в краен случай.
В крайна сметка виждаме, че всякакъв вид лечение води до хронифициране на дисковата херния. В някои случаи при добро стечение на обстоятелствата е възможно да се стопира нейното развитие, но неправилния захват на ставите и намаления обем на диска водят до износването на хрущялната тъкан и прешленните стави. Вследствие на износването се развиват възпаления и артрози, които стават причина за доживотни болки. Износването може да се предотврати само ако прешлените са обездвижени и ошипени, което на свой ред може да доведе до много други последствия.
Ако причината за дисковата херния са разместените прешлени, защо тогава лекарите не го отчитат?
След като прешлените са разместени, съвсем логично е, че те трябва да бъдат наместени. Дори в някои случаи да забелязват разкривяването на прешлените, лекарите го пренебрегват, защото не могат да се справят с този проблем. Наместването е не само опасно при остра форма на заболяването, но и почти невъзможно. Вероятността някой терапевт да ви осакати е напълно реална. Терапии с наместване се прилагат, ако болката не се дължи на дискова херния, а е мускулна. Такива терапии могат да имат положителен ефект- да облекчат болката, да отпуснат мускулатурата, да освободят напрежението в ставите, да засилят кръвообръщението, но до наместване и съществена промяна на положението на прешлените не се стига. Препоръчва се периодично повтаряне на терапиите, защото след време тялото отново започва да се схваща, което се дължи именно на разкривените прешлени.
За да се спасим от нестихващите болки, прешлените все пак трябва да бъдат наместени, поне до степен, при която натискът върху диска да намалее. Това е трудно, но не е невъзможно. С тази сложна задача може да се справи единствено самото тяло. То най-добре усеща как и в каква посока да се намества. Това трябва да стане колкото може по-рано, преди да са настъпили тежки увреждания на диска, при което операцията да бъде неизбежна.
Следва: Изправяне на гръбначния стълб с упражнения- защо е невъзможно
Няма коментари:
Публикуване на коментар