Костна система- кости и стави

  Костната система на човека представлява система от около 220 отделни кости свързани помежду си неподвижно или чрез стави. Най-забележителните качества на костите са тяхната здравина и твърдост. Благодаление на това костната система изпълнява основна опорна и носеща функция. Освен, че придава форма на тялото, скелетът има и защитна функция за редица жизнено важни органи и системи- загражда мозъка и органите в гръдния кош с твърда обвивка и пази коремните органи.

Свързването на костите чрез стави им дава възможност да променят положението си една спрямо друга, като по този начин тялото (с активното действие на мускулатура) извършва многообразни, сложни и специфични движения, някои от които присъщи само на човека.

   Покрай механичните си функции костната система е и едно важно белтъчно и минерално депо на организма. В минералния баланс костната система заема дори централно място. В сравнение с общите стойности за тялото в човешките кости са натрупани 99% от калция, 90% от фосфатите, 80% от карбонатите, 70% от цитратите, 60% от натрия, 50% от магнезия. Костната система заема важно място и в белтъчния баланс. Около една пета от всички телесни белтъчини се намират в скелетната система. Основното вещество на костта се състои в 90-95% от нишковидната структурна белтъчина колаген.

КОСТИ

  Големината и формата на костите е до голяма степен наследствено определена и зависи от различната им функция.

  Според формата костите се разделят на:
дълги колони- например тръбестите кости на крайниците,
сводести образувания- например черепните кости,
правоъгълни костни блокове- например прешлените,
плоски костни плочки- например лопатките или хълбочните кости.

  Физичните свойства на костите, като устойчивост на натиск, опъване и извиване, се обуславят от техния вътрешен строеж. Забележително е, че в организма е застъпен структурният принцип- с минимално количество материал да се постигне максимални възможности за работа и натоварване.

  Всяка кост се състои от три различни тъкани- костно вещество, костен мозък, надкостница.

  Костното вещество не е равномерно разпределено. На повърхността на костта се образува плътен слой- кората на костта. Вътрешността на костта се състои от гъбеста рехава маса. Кората на повърхността и нежните костни гредички във вътрешността на костта се състоят от един и същ материал.

 Голямо значение има наблюдението, че костните гредички не са натрупани безредно. Те вървят отвесно към посоката на действащите сили и по този начин отговарят на изискванията на съответното физико-механично натоварване. В своята цялост костните гредички образуват една система от сводове (траектории), която осигурява максимални възможности на механично обременяване. Същият принцип се използва в конструирането. Вместо масивни греди често пъти се употребяват тръби, защото те при по-малко тегло имат много голяма здравина.

  Костният мозък се намира в кухинките между костните гредички.  Жълтият костен мозък се състои от мастна тъкан, а червеният отговаря за образуването на еретроцитите.

  Надкостницата представлява влакнеста тъкан, която обвива костта подобно на чорап. Тя е богато снабдена с кръвоносни съдове и нерви, които през миниатюрни каналчета навлизат в костта и по пътя на силно разклонена каналчеста система снабдяват костната тъкан с  кръв и нервни влакна. Въпреки че по твърдост прилича на камък, костта се числи към добре кръвооросените тъкани, чието снабдяване с енергия е максимално обезпечено.

СТАВИ

 Както вече стана въпрос, отделните кости са свързани помежду си неподвижно или подвижно с помощта на стави.

  Неподвижните костни съединения не позволяват никакви или позволяват само незначителни движения. Техните най-важни представители са:
костни фуги, разположени една срещу друга, както при един цип. Пример:черепните шевове;
еластичен влакнест хрущял, свързващ здраво две кости. Пример: съединението между двете срамни кости, съединението между ребрата и гръдната кост;
еластичен диск, вмъкнат между две кости. Пример: гръбначния стълб.

  Подвижните костни съединения, това са ставите. Ставите се състоят от няколко части- ставни тела, ставна капсула, ставна течност.

  Ставните тела са краищата на две кости, които се свързват помежду си. Обикновено краят на едната  кост е конвексно изпъкнал (ставна главичка), докато краят на другата кост е съответно конкавно вдлъбнат (ставна ямка). Ако костните краища не се покриват напълно, липсващото съответствие на формите се изглажда чрез вмъкване на ставни плочки (дискус) или хрущялни полупръстени (менискус).

  Краищата на двете кости в ставата са покрити с хрущялна тъкан. Тези хрущялни шапчици се наричат ставен хрущял. С тяхна помощ се създава една гладка и същевременно еластична двигателна повърхност. В най-натоварените участъци на ставата ставния хрущял е най-дебел.

  Ставната капсула съединява двете ставни тела помежду им и затваря ставата отвън. Ставната капсула се подсилва и укрепва с помощта на връзки.

  ! Не трябва да си представяме ставната кухина като някакво голямо кухо пространство. Тъй като всички части на тялото съвпадат точно една с друга, тя представлява само една малка цепнатина между тях.

  Ставната течност (синовия) се точи на конци и  изпълва ставната кухина. Тя се секретира от вътрешния слой на ставната капсула и съдържа хранителни вещества за ставния хрущял. Същевременно тя обвива ставните краища със смазочна ципица, която предпазва ставата от изхабяване.

  ! Посоката на движение на ставата се определя от формата на ставните тела, хода на мускулатурата и разположението на подсилващите връзки в ставната капсула.

  Различаваме главно четири вида стави в зависимост от различната форма на костните им компоненти.

Шарнирни стави: позволяват движение само в една посока (пример; ставите на пръстите).
Седловидни стави: при тях движенията се извършват около две оси (пример: основната става на палеца).
Винтови стави: позволяват да се извършва завъртане по спирална линия (пример: ставата между мишницата и лакътната става).
Сферични стави: осигуряват свободна подвижност във всички посоки (пример: раменната и тазобедрената става).

  Някои стави притежават допълнително и по един спирачен механизъм, който не позволява движението на ставата да се извършва вън от определени граници. Така например лакътната става има един израстък (олекранон), който спира прекаленото и разгъване. При свита под прав ъгъл лакътна става олекранонът лесно се напипва зад ставата.

-------------------------------
Публикацията е съставена по материали от книгата "Човешкият органидъм- здрав и болен"- Д-р Долф Кюнцел