Механизъм на наместване на гръбначния стълб

  Преди да пристъпите към усвояване на самонаместването нека да разгледаме механизма на наместване на гръбначния стълб. Както вече стана ясно, изкривяването на гръбначния стълб се дължи на изкълчване на ставите на гръбначния стълб. Изкълчването може да е в една или няколко ставни двойки, но това променя положението на целия гръбначен стълб. Наместването е единственият възможен начин за неговото изправяне. Колкото по-добре вникнем в същността на тези процеси, толкова по-добре ще разберем тялото си и ще придобием по-ясна представа какво правим, защо го правим и как го правим.

Какво представлява изкълчването?

  Изкълчването е процес, който касае ставите на тялото и по-точно ставното захващане. Всяка става има някакво основно положение. Това е положението, при което мускулатурата, която задвижва ставата, е напълно отпусната. Всяко изместване на ставното захващане от това основно положение можем да определим като изкълчване или навяхване. Не е необходимо да е нарушена ставната капсула или ставната глава да е излязла от ставната ямка. Всяка промяна на основното положение на ставата, дори на милиметър, нарушава нейното функциониране, както и функционирането на всички връзки, които я обграждат, стабилизират и движат.

  Това, което e важно да разберете, е, че изкълчването на ставите води до:
1. Промяна на правилното захващане на ставните повърхности една спрямо друга.
2. Нарушаване и ограничаване на нормалното движение на ставните повърхности една спряво друга.
3. Промяна на пространственствената ориенация на съответните кости (за гръбначния стълб това са прешлени, кръстец и опашка, което всъщност води до визуалното му изкривяване).
4. Промяна в посоката на механичното натоварване на ставата вследствие на променения захват и променената пространствена ориентация на костите.
5.Промяна в посоката на натоварване и работа на мускулите, които движат ставата.

Какво представлява наместването?

  Наместването е обратния процес на изкълчването, т.е процесът, който връща изкълчената става в правилно положение. В процеса на самонаместване се наблюдават две ясно разграничими една от друга фази- фаза на разтягане и фаза на изпукване. 

  Изкълчването на която и да е става води до промяна на начина, по който е захваната, а от там и промяна в движението на ставата. Равновесието между връзките, които обграждат и движат ставата също се нарушава. Така едни връзки се преразтягат и пренапрягат, а противоположните се свиват и скъсяват поради невъзможността им да се разгънат до своя максимум. Това от своя страна възпрепятства връщането на ставата в правилна позиция т.е. наместването и. С времето тази тенденция дори се засилва. Единствено разтягане на скъсените връзки може да даде възможност на натегнатите връзки  да се отпуснат и на ставата да се върне в нормално положение. Затова разтягането на скъсените връзки е болезнено, а изпукването води до наместване и освобождаване от напрежението и болката.

  Това, което трябва да запомните за наместването на ставите, е следното:
1. Ако няма осъществено разтягане на прилежащите връзки, не може да се стигне до наместване на ставата.
2. Разтягането води до увеличаваща се болезненост и напрежение, а изпукването освобождава от болката и напрежението.
3. Разтягането и изпукването винаги са в посоката, в която ставата трябва да се променя.
4. Изпукването винаги води до наместване. Упасенията, че изпукването може да доведе до засилване на изкълчването са неоснователни. По-скоро бездействието и липсата на разтягане на връзките водят до тяхното по-нататъшно свиване и скъсяване, а от там и задълбочаване на изкълчването.

  Механизъм на наместване на гръбначния стълб

  Наместването на гръбначния стълб е сложен процес поради многото отделни елементи в него- 24 прешлени, кръстец и опашка, свързани помежду си чрез много наброй ставни двойки и плетеница от връзки, които ги обграждат, стабилизират и движат. Тази сложна конструкция прави наместването на гръбначния стълб трудно за разгадаване и почти невъзможно за осъществяване. Затова е много важно да наблюдаваме и разбираме случващото се, за да бъде наместването осъзнат процес и да води до реални резултати.

  Прешлените, кръстеца и опашката са така навързани, че изкълчването на някоя от ставните двойки променя положението и захващането и на съседните, а те на следващите и т.н. Получава се верижна реакция, което в крайна сметка променя положението на целия гръбначен стълб. Променя се и се нарушава и функционирането на цялата мрежа от връзки, която обгражда гръбначния стълб. Затова нито една става и нито един прешлен не могат да бъдат намествани самостоятелно, отделно от другите, а наместването на всеки прешлен е свързан с наместване на останалите прешлени, както и с наместването на кръстеца и опашката, т.е наместването на гръбначния стълб е също така верижно както и изкълчването.

  Вече разбрахте, че наместването на ставите се състои от две фази- фаза на разтягане и фаза на изпукване, но това наместване не може да се случи наведнъж. Няма как да разтегнете връзките толкова много. Освен, че би било непоносимо болезнено и би могло да доведе до скъсване на някоя връзка, чисто физически няма как да се случи. Всяко следващо разтягане е възможно едва след като е осъществено частично наместване, което да доведе до промяна в положението на ставата.

  Получава се следното- разтягането на дадени връзки води до изпукване и частично наместване на дадени стави, което наместване ги променя в някаква степен. Тази промяна води до необходимостта от разтягане на други връзки, което води до изпукване и промяна на другите стави и т.н. Всичките тези промени могат да позволят по-нататъшното разтягане и изпукване на първите връзки. Така, че наместването, което ще доведе до една по-съществена промяна, е съвкупност от поредица от редуващи се разтягания и изпуквания. Получава се едно пълзене по гръбначния стълб, като водещо в този процес е усещанията при разтягането.

  Затова наместването може да започне от всяка част на гръбначния стълб, като постепенно ще стигне и до изкълчените стави. Там може да се задържи по-дълго време, но след това ще продължи да пълзи нагоре и надолу по гръбначния стълб. Тази последователност може да се определи единствено от усещанията за болка по време на разтягането.

  Това е механизмът, по който следва да се намества гръбначният стълб. Всякакъв друг подход независимо дали чрез самонаместване или наместване приложено от терапевт ще доведе до провал и неразбиране на случващото се и в крайна сметка до отказване от наместването.

  В някои случаи при благоприятно разположение на прешлените би могло да се получи леко частично наместване, което да доведе до облекчаване и затихване на симптомите на болка. Това разбира се не е малко като резултат и за повечето хора би било достатъчно, смятайки се за успешно наместени, но трябва да е ясно, че това съвсем не е крайната точка, до която може да стигне едно тяло в процеса на наместване, а само началото. Наместването на гръбначния стълб може да премине на следващ етап само ако се спазва механизма на наместване, който описвам.

Следва:
Усвояване на самонаместването