Бях уморена и изтощена от непрестанните болки в кръста и десния крак. Болката започваше от кръста през седалището по задната страна на бедрото и стигаше до свивката на коляното, а кракът ми беше напълно изтръпнал чак до пръстите. Книгата на Масаиуки Сайонджи- Източен специален божествен масаж, ми даде сили и надежда, че съм намерила верния път. Без тази книга, дошла при мен по неведоми пътища, щях да попадна в омагьосания кръг, в който попадат хората търсещи помощ.
И така, започнах да изучавам обстойно книгата на Сайонджи и да чета внимателно всеки ред. Виждах в тялото си всички признаци на изкълчване, които бяха описани в нея. Всичко съвпадаше безпогрешно. Според Сайонджи основният проблем на тялото идваше от разместените хълбоци, вследствие на изкълчване на сакроилиачните стави, което води до нарушено равновесие на тялото. Болките в кръста бяха последствие от това изкълчване. Кръстът ми не издържаше повече в положението, в което беше поставен, а болките бяха отчаян зов за помощ. Нямах никакви съмнения, че трябва да се намествам, въпреки твърденията на лекарите, че това е много опасно. В книгата бяха описани точните похвати за наместване. Но имаше един голям проблем. СПОРЕД САЙОНДЖИ НЕ МОЖЕХ ДА СЕ НАМЕСТВАМ САМА.
Живея в малък град и търсенето на специалист по Божествения масаж на Сайонджи щеше да ми отнеме много време и енергия, като се има предвид, че никой не беше чувал за тази терапия. Болките ме бяха изтощили напълно и нямах никакви сили за нови лутания и изчакване. Затова реших да се опитам да огъвкавя тялото си достатъчно, прилагайки наученото от Йога, така че да заема положението, в което сакроилиачната ми става да изпука и да се намести.
Започна мъчително огъвкавяване на тялото ми и заемане на положението, което беше описано в книгата. Лявата страна на тялото ми беше скована и трудно подвижна въпреки упражненията, които бях правила няколко години. Пробвах многократно всякакви варианти да се раздвижа и огъвкавя, всевъзможни пози за разтягане и опити за наместване. При загряване болката в кръста понякога изчезваше или започваше да плува. Появяваше се между кръстеца и сакроилиачната става или отиваше надолу в областта на тазобедрената става. След изстиване на мястото общата болка в кръста пак се появяваше. От време на време нещо изпукваше. Мислейки че съм се наместила, лежах неподвижна с часове, да не би кръстът ми да се върне в старото положение, но след като мястото изстинеше, виждах, че болката в кръста си стои. Препрочитах някои пасажи от книгата и започвах отначало.
Измина около месец от началото на опитите ми. Болките в кръста ни най-малко не утихваха. Особено мъчителна беше пулсиращата болка, от която се събуждах всяка нощ. Това не ми даваше възможност да се наспя и да възстановя силите си. Болката започна да се качва и нагоре и да обхваща дясната страна на талията. Разумът ми беше безсилен да разбере какво става с тялото ми и да прави каквито и да е умозаключения. Бях оставила всичко "в ръцете на тялото си". При поредното събуждане от болки през нощта почувствах инстинктивно нужда да се протегна, усуквайки тялото си, като опънах дясната си ръка и рамо нагоре. Чу се силен дълбок пукот от хълбока ми. Разбрах, че това беше дълго чаканото наместване. Почувствах силно облекчение и за първи път от доста време заспах непробудно. На сутринта болката в областта между кръстеца и сакроилиачната става си беше отишла, но за съжаление, имах болки в областта на тазобедрената става. Това обясняваше плуващата болка по време на огъвкавяването. Всъщност болките са били две, но поради близкото си местоположение създаваха усещането за една обща. Едната болка си беше отишла, но другата си стоеше.
Обнадеждена от получения резултат си помислих, че щом се справих с едната болка, ще успея и с другата. Имаше голямо несъответствие между двата ми хълбока. Задният бодил на десния хълбок стърчеше силно назад. Болките ми бяха в областта на дясната тазобедрена става. Мислех си, че ако се намести тазобедрената става, хълбокът ще си дойде на мястото. Събрах малко сили и започнах всичко отначало- разтягания, огъвкавявания, всевъзможни пози на земята, на леглото, опити за изпукване, и отново, и отново. Но уви, този път тазобедрената става не изпукваше и болките не минаваха. Четях дума по дума написаното в книгата и отново заемах положението за наместване на тазобедрената става, точно както беше описано. Мислех, че не мога да улуча точната посока на наместване или че трябва да се приложи повече сила. Карах близките ми да ми дърпат крака, вързвах го с въже закачено за вратата, като се опитвах да го издърпам, но нямаше никакъв резултат. Четях и препрочитах написаното в книгата, да уловя нещо между редовете, което ми е убегнало, но там не пишеше нищо повече от това, което пишеше. Никой не искаше да разбере, какво точно правя. Тези мои експерименти изглеждаха абсолютно налудничави. Всички ми казваха, че трябва да отида на лекар или терапевт. Има си специалисти в тази област. Хората за това са учили.
Болките в областта на тазобедрената става продължаваха. Продължавах да куцам. Кракът ми беше нацяло изтръпнал, а възпаленият седалищен нерв не ми даваше покой. Въображението ми се беше изчерпало и нямах повече сили. Нямаше смисъл да продължавам да упорствам. Явно Сайонджи беше прав, че човек не може да се намества сам. Трябваше да потърся специалист по Източен специален божествен масаж, ако такива въобще съществуваха.
Следва:
Болки в кръста и крака- 3/4 Наместване от терапевт
Няма коментари:
Публикуване на коментар