След много мъчителни опити бях успяла да наместя дясната си сакроилиачна става, така както беше описано по терапията на Сайонджи. Това беше ясен сигнал, че търсенията ми са в правилна посока. Болките в кръста бяха отминали, но болките в областта на седалището, тазобедрената става и крака продължаваха да ме мъчат. Неистовите ми усилия не водеха до никакви резултати. Примирих се с мисълта, че трябва да потърся помощ, но поне посоката на следващите ми действия беше ясна. Трябваше да намеря терапевт, който да ми приложи терапията на Сайонджи (по-късно разбрах, че са я преименували на Юмейхо терапия).
Препоръчаха ми известен кинезитерапевт в града, който беше помогнал на много хора. Във визитната му картичка бяха изброени доста терапии. Можеше да знае нещо и за наместващата терапия на Сайонджи, а и все от някъде трябваше да започна. Взех книгата на Сайонджи в ръка и отидох да говоря с него. За моя най-голяма изненада се оказа, че терапевтът е карал курс и по този метод. Казах му, че съм си наместила сакроилиачната става сама и едната болка в кръста ми е минала. Той не взе това на сериозно- та кой би повярвал на такова твърдение. Реших да се подложа на един сеанс- човекът ме прие веднага.
Последва обстоен преглед пред големи огледала- оглеждане на гръбначния ми стълб в изправено положение, после в положение наведена напред. Беше ми трудно да се наведа от болки, но стисках зъби. Терапевтът установи, че имам ЛУКСАЦИЯ 3-ТА СТЕПЕН и положението ми е много тежко. Максималната степен е четвърта, при която се окуцява. Трябвало е да се вземат мерки още когато съм била малка.(???) В това състояние луксацията ми може да бъде "лекувана" единствено с операция. С масажи и терапия можело да бъде намалена най- много до 2-ра степен. Трябваше да пробваме няколко масажа, за да видим дали ще има подобрение. Терапевтът ми обясни, че ще ми приложи микс от няколко терапевтични похвата, в който е включен и методът на Сайнджи за по-добър лечебен ефект.
Започна и същинския масаж. Трябваше да се съблека почти гола и да легна на твърда висока маса. Над мен духаше климатик. Приложената ми методика не съвпадаше с описаната терапия в книгата на Сайонджи. Надеждата ми се изпари още в самото начало- та аз не бях отишла за класически масаж или нещо подобно, исках просто някой да ми намести крака.... Масажът започна с разпиляване на косата, разтриване на ушите за смъкване на напрежението и намазване на тялото ми с някакво масло. Продължи с леко разтриване и изпукване на гръдните ми прешлени със силен тласък на дланите. Стигна се и до хълбоците. Аз се бях изнервила, но изчаках да стигнем до проблемния крак. Последваха силни тласъци по стърчащите ми хълбоци за наместване на сакроилиачните стави и рязко дърпане на краката за наместване на тазобедрените стави. Кокалистото ми тяло почти подскачаше върху твърдата маса. При дърпане на крака терапевтът заемаше поза подобна на описаната в книгата на Сайонджи, но във въздуха, тъй като аз лежах на висока маса. Дърпането на крака беше право напред, силно и рязко. Усещах как се разтягат връзките на тазобедрената става на болния ми крак. Имах чувството, че кракът ми ще остане в ръцете му.
Опитах се да обясня, че чувствам, че това не е правилната посока на наместване на тазобедрената става. Голяма беше изненадата ми, когато терапевтът ми каза, че няма значение какво чувствам. Последва спор на висок глас. Отворих книгата на Сайонджи и прочетох, че кракът се издърпва с усукване. Едно било на теория, друго на практика. Това е става и не може да я върти на където си иска. Ако нещо стане с мен, кой отговаря! Аз отново недоумявах- тазобедрената става и ямка са кръгли и движенията една спрямо друга са по-скоро въртеливи, отколкото линейно-постъпателни. Бях готова да експериментира върху мен, но кой би се наел на такова нещо?! Масажът завърши с изтръскване на ръцете на масажиста за освобождаване от "отрицателната енергия" на болния.
Всъщност движенията на терапевта бяха много точни и добре заучени. Беше човек с опит, завършил ВИФ, с много дипломи по стената, със стаж в Италия, водеше и курсове по йога. Дадох си сметка, че е добре обучен и проблемът не е в неговата квалификация. Проблемът може би е в тези, които обучават, и вероятно всички по веригата не знаят, какво точно правят, поне по отношение на терапията на Сайонджи. В един момент дори съжалих, че повиших тон, защото е много неприятно да дойде пациент, който ти размахва някаква книга и иска "невъзможни неща".
Прибрах се вкъщи отчаяна от диагнозата, която ми беше поставена- луксация 3-та степен и единственото спасение- операция. Направо не беше за вярване, та аз се движех много, бях слаба, правех някаква йога...!? Въпреки, че диагнозата беше поставена от кинезитерапевт, становището на лекарите едва ли щеше да е много по-различно. Бях забравила за книгата на Сайонджи и не знаех какво ще правя оттук нататък. Усетих, че настивам от климатика, който духаше в голото ми тяло по време на масажа. Цялото ми тяло беше натъртено от твърдата маса и действията на масажиста върху мен. Бях уморена и отчаяна, както никога досега.
Следва:
Болки в кръста и крака- 4/4 Възстановяване
Няма коментари:
Публикуване на коментар