Прибрах се вкъщи отчаяна от диагнозата, която ми беше поставена- луксация 3-та степен и единственото възможно "лечение"- операция. Огледах се с две огледала наведена напред, както ме беше прегледал терапевтът. Уплаших се от това, което видях- никога не се бях виждала по този начин. Лумбалните ми прешлени бяха силно изкривени и подгърбени. Двата ми хълбока бяха съвсем различни един от друг, като десният заден бодил беше много по-изпъкнал и много по-ниско разположен. Всъщност това беше силно изразена лумбална сколиоза.
Защо терапевтът каза, че имам луксация 3-та степен!? Обикновено се говори за "луксация на тазобедрената става", но тя не се вижда с просто око. Може би съдеше по силно изместения десен хълбок...или имаше предвид не луксация, а сколиоза..... Нямаше смисъл да се заблуждавам, от такова нещо няма оправяне. Чудех се какво ще ми оперират!? Кръстът ми беше силно изкривен, което отиваше и към гръдните прешлени, а хълбоците ми бяха силно разместени. Тазобедрената ми става също беше изкълчена. От такава операция нямаше да изляза читава. Обзе ме отчаяние и чувство на безнадеждност.
На другата сутрин се събудих като пребита. Цялото ми тяло беше натъртено от твърдата маса и действията на терапевта върху мен. Всички кости ме боляха. Бях настинала от климатика, който духаше в мен по време на масажа. Не можех да помръдна от болки в талията, но странното беше, че не чувствах болка в тазобедрената става.Три дни не станах от леглото. Лежейки успявах по малко да се протягам и лекичко да изпуквам лумбалните си прешлени. Така постепенно се съвземах от тежкото посттерапевтично състояние. Изпуквайки талията си обаче, болката в тазобедрената става започна отново да се появява. Като че ли при издърпването на крака ми по време на масажа болката от тазобедрената става беше изтласкана нагоре към талията, а при изпукване на талията болката слизаше отново в тазобедрената става. Започнах наново да премислям всичко, което се беше случило. Препрочитах за пореден път книгата на Сайонджи. Там ясно пишеше, че операциите не са изход от положението и че при него са ходили много хора с несполучливи операции, на които той е успял да помогне. Ако моето състояние можеше въобще да бъде оправено, то наместването беше единствената възможност за това.
Увереността ми в това, което бях започнала, се върна. Нещо повече, посещението ми при терапевта имаше своя дълбок смисъл. Тежкото ми посттерапевтично състояние доведе до голямо прозрение. Разбрах, че има връзка между кръста и тазобедрената става. Изкълчването на тазобедрената става е последствие от разместения хълбок, което е последствие от изкривените лумбални прешлени. Тазобедрената става, в положението, в което е поставена, не може да бъде наместена без да бъде променено положението на кръста. Така стигнах до важния извод, че ако искам да наместя тазобедрената става, трябва да продължа да намествам лумбалните прешлени. Затова предишните ми опити да наместя тазобедрената става не водеха до никакви резултати. Вече знаех какво трябва да правя. Трябваше да продължа да огъвкавявам и намествам лумбалните прешлени и хълбоците и чак тогава щеше да последва наместване на тазобедрената става. Този път знаех, че ще успея.
Започнах стъпка по стъпка да усвоявам умението да се разтягам и изпуквам. Оставях тялото ми да бъде водещо. Аз само следвах това, което то ми подсказваше. Тялото ми вече имаше безпогрешно запаметени усещания от първоначалното наместване на сакроилиачната става и всички опити до момента. Вече не се съобразявах с похватите описани от Сайонджи. Тялото ми следваше своя логика. Не ми беше съвсем ясно, какво точно се случва в мен, но наместването протичаше точно така, както го бях предвидила. Болките в тазобедрената става започнаха постепенно да намаляват, чувствителността на крака ми започна да се възвръща, а възпалението на седалищния нерв започна да утихва. Понякога се разплаквах едновременно от силните болки по време на разтягането и чувството на благодарност за просветлението, с което Господ ме дарява. Това беше най-големият подарък, който можех да получа за предстоящия ми 40-ти рожден ден.
След три месеца наместване кракът ми беше напълно възстановен. Болките в тазобедрената става и седалището бяха минали, изтръпването беше изчезнало, чувствителността на крака ми се беше възвърнала напълно. Вече можех да се навеждам и свивам нормално. Мислех, че с наместването на тазобедрената става и възстановяването на крака ми всичко ще приключи, но оглеждайки се в двойно огледало виждах, че положението на лумбалните ми прешлени е видимо непокътнато. Кръстът ми беше все така изкривен, а десният хълбок все така разместен. Това беше само началото на наместването. Бях оправила само крайно тежкото си състояние. Основното наместване тепърва предстоеше.
Следва:
Лумбална сколиоза- 1/2 Разгадаване на сколиозата
Добрият Сайонджи (Юмейхо) терапевт следва "логиката" на тялото строго индивидуално съобразно много фактори. Много добре наблегнахте на разликата м/у теория и практика. Не всеки,който размахва книжка е опитен терапевт. Като цяло съм съгласен,че операцията не е лечение. Ако беше нямаше да се подписва декларация,че може да е неуспешна. Това с,което не съм съгласен е,че не може да се категоризира дадена техника спрямо работата на един или двама и да се прави извода дали помага или не. Плюс това всеки пречупва терапията през своето виждане за нещата и не мога да кажа кой е прав и кой греши. Всеки трябва да отговаря за своята работа.
ОтговорИзтриванеВие може би сте Юмейхо терапевт? Описала съм нещата така, както се случиха и както съм ги усетила към дадения момент. Тогава нямах информация за това, как става обучението по Юмейхо терапия и издаването на дипломи. Приложената ми техника нямаше нищо общо с техниката описана от Сайнджи и това ме накара да се усъмня не в техниката, а в хората, които обучават и прилагат тази техника. Терапевтът, при който бях, е човек с опит и много хора са доволни от него, но всичко е много относително според случая и субективното усещане. Ако бях продължила да ходя при него, можеше и да получа някакво облекчение и да мисля, че ми е помогнал, но дали резултатът щеше да е този, който постигнах със самонаместването и дали щях да мога да кажа: ОПРАВИХ СЕ!. Слава Богу нещата се развиха по най-благоприятния за мен начин.
ОтговорИзтриване