У мен се породиха много съмнения- дали тежкото състояние на гръбначния ми стълб можеше въобще да бъде оправено, дали прешлените ми не бяха деформирани от неправилното положение, в което са били през годините, дали нямах вродена патология или износване на ставите. Трябваше да отида на лекар, за да разбера какво точно е състоянието ми, но аз така и не го направих. Не вярвах много в рентгеновата диагностика, а процедурата за достъп до компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс беше много дълга. Реших, че е безсмислено да ме облъчват, за да установят това, което се вижда и с просто око. Диагнозата щеше да ме уплаши и разколебае. Така или иначе щях да продължа да се намествам на всяка цена.
Продължих с разтягане и изпукване на гръбначния стълб, следвайки интуицията на тялото си. След тримесечното наместване на кръста и тазобедрената става, бях усвоила умението да се намествам. Тялото ми разпознаваше всяка болка и знаеше какво положение да заеме, как да се разтяга и как да се изпуква. По техниката на наместване нямах повече колебания, но възникнаха много въпроси, на които тепърва трябваше да търся отговорите. Не можех да си обясня механизма на изкривяване на гръбначния стълб и как това се отразява на цялото тяло. Дали първопричината е в разместените хълбоци, както смята Сайонджи, или в изкълчените прешлени? Не познавах добре конструкцията на човешкото тяло и как функционира опорно-двигателния апарат. Не знаех как ще протече процеса на наместване и какво ще последва от него, колко време ще продължи и дали гръбначният ми стълб ще започне да се изправя.... Трябваше да наблюдавам какво се случва с тялото ми. Резултатите от наместването щяха да дадат отговор на много от тези въпроси.
От книгата на Сайонджи нямаше какво повече да науча, тя беше изпълнила своята мисия. Няколкото медицински книги, които ми попаднаха, даваха много откъслечна информация за човешкия скелет. В тях се наблягаше най-вече на структурата на костите, видовете стави и заболявания на опорно-двигателния апарат. Това, което пишеше за сколиозата, звучеше страховито. Всеобщото становище е, че не се знае причината за сколиоза, а в напреднала форма се смята за нелечима освен оперативно, без да са ясни последствията от такава намеса. При по-лека форма на сколиоза, според степента на изкривяване, още в детско-юношеска възраст се правят упражнения или се носи корсет, който обездвижва гръбначния стълб по определен начин. Това не можело да излекува сколиозата, а само да предотврати нейното по-нататъшно задълбочаване. Сравнявайки ги с наместването, което прилагах върху себе си и първите резултати, които вече имах, тези методи на лечение ми изглеждаха странни. Имаше сериозни противоречия между теорията на съвременната медицина, терапията на Сайонджи и моите наблюдения. Трябваше ми още информация за конструкцията на човешкото тяло.
По това време нямах интернет, което също имаше своето значение. Това ме предпази от огромното количество информация, която щеше да ме обърка и заблуди. Така при мен дойде точният човек с точната книга, която ми трябваше- "Атлас по анатомия на човека" на Синелников. Последваха месеци на усилена работа: наместване, четене, самонаблюдение, анализиране. Вследствие на наместването положението на лумбалните ми прешлени започна да се променя. От там започна промяна в хълбоците и горната част на гръбначния стълб. Усетих първите промени и в тялото си- разкъсване на сраствания в коремната област, промяна на положението на бедрените мускули, натоварване на вътрешните прасци, каквито при мен липсваха, промяна положението на дясната пета, която стъпваше силно навътре, изпуквания в шийната област и освобождаване напрежението в раменния пояс, изпукване на раменните стави, промяна в мускулите на ръцете, изпукване на челюстта и промяна на захапката, по-голяма свобода в движенията при ходене. Като че ли измъченото ми тяло се освобождаваше от тежките окови, в които го държеше изкривеният ми гръбначен стълб.
Постепенно пъзелът започна да се подрежда. Наместването на гръбначния стълб разкриваше пред мен едно невероятно познание за човешкото тяло, останало скрито за Човечеството. Получените резултати водеха до важни открития. Причината за сколиозата не е в неправилната стойка и асиметрия в работата на мускулите, нито в нарушената обмяна на веществата или в нервно-дистрофичните процеси, нито в прекаран рахит или наследствена, както предполага традиционната медицина.
Истинската причина за сколиозата е в изкълчените прешлени, които повличат със себе си целия гръбначен стълб, а от там през ставното свързване и целия скелет. Това се отразява на цялото тяло и начина, по който то се формира.
Не е вярно и че сколиозата е необратима. Опитите ми доказваха, че изкривяването на гръбначния стълб е обратим процес и тялото безпогрешно се справя с това.
От получените резултати следваха и много други изводи, които опровергаваха общоприети представи за човешкото тяло. Не беше за вярване! Официалната медицина и всички съвременни теории се основаваха на грешни и остарели аксиоми. Неслучайно методите им на лечение не водят до никакви резултати. Не бях на себе си от това, което откривах, повечето хора бяха изкълчени. Вглеждайки се в телата им по улиците, виждах техните разкривени скелети. Осъзнавах огромното значение и сериозност на това, което се разкриваше пред очите ми.
Това са първите ми снимки направени по това време. Вече знаех какво ми предстои, затова помолих да ме снимат. Никой не вярваше в моите експерименти. Всичко това звучеше твърде откачено. Беше безсмислено да се боря с втълпените в главите им представи. Времето щеше да докаже това, което правя.
Следва:
Лумбална сколиоза- 2/2 Резултати от наместването
Няма коментари:
Публикуване на коментар